Счетоводното фактуриране след въвеждането на еврото предизвика много въпроси сред българските бизнеси, особено по темата дали фактурите трябва да показват суми едновременно в лева и евро.
На пръв поглед изглежда логично двойното обозначаване на цените да важи за всички документи, но при фактурите правилата са по-различни.
Причината е, че фактурата не е просто информативен документ за клиента, а официален счетоводно и данъчно свидетелство за търговска дейност, което трябва да бъде ясно, точно и недвусмислено.
В следващите редове от MKA Finance ще разгледаме какво реално се промени, какво предвижда законът и как бизнесите да избегнат ненужно объркване при издаване и обработка на фактури.
Трябва ли фактурите да бъдат с двойно обозначаване в лева и евро?
Краткият отговор е: не, фактурите не подлежат на задължително двойно обозначаване в лева и евро.
Изискването за двойно посочване на цените има за цел най-вече да улесни крайните потребители, когато сравняват стойности, плащат в търговски обекти или свикват с новата валута.
При фактурите обаче ситуацията е различна, защото те се използват най-често в бизнес отношения и имат счетоводна, данъчна и юридическа стойност.
Законът изключва от задължението за двойно обозначаване документите по чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, сред които попадат фактурите, кредитните и дебитните известия.
С други думи, фактурата трябва да бъде издадена в основната валута за съответния период, без да се усложнява с допълнителни информативни стойности.
Защо при фактуриране трябва да се придържаме само към една водеща валута?
Фактурата трябва да има една водеща валута, защото това намалява риска от грешки, разминавания и различно тълкуване на сумите.
Ако във всеки ред на фактурата се посочват стойности и в лева, и в евро, могат да се появят минимални разлики от закръгленията.
При повече артикули, различни количества, ДДС основа и начислен данък тези разлики лесно се превръщат в счетоводен проблем.
Затова практиката с една основна валута е по-сигурна.
Преди въвеждането на еврото фактурите следва да бъдат в лева, а след въвеждането му – в евро.
Така доставчикът, клиентът и счетоводителят работят с единна стойност, без да се чудят коя сума е водеща при плащане, осчетоводяване или последваща проверка.
Подобен подход спестява време, намалява административното натоварване и прави документа по-ясен за всички страни.
Преходът към еврото не променя само начина, по който гледаме на цените – той поставя бизнеса пред редица практически въпроси, свързани с фактуриране, документи, софтуер, плащания и счетоводно отчитане.
Как бизнесът да избегне грешки при счетоводното фактуриране след еврото?
За да избегне грешки при счетоводното фактуриране след еврото, бизнесът трябва да работи с ясен вътрешен процес и с актуализиран софтуер, който издава документите само във водещата за периода валута.
Това означава, че след въвеждането на еврото всички фактури трябва да бъдат създавани в евро, без излишно добавяне на левова равностойност, освен ако няма конкретна вътрешна причина за това.
Добра практика е екипите предварително да проверят настройките на фактуриращите системи, шаблоните на документите, банковите данни, автоматичните имейли към клиенти и начина, по който се визуализират крайните суми.
Важно е също служителите, които издават фактури, да знаят коя стойност е официална, за да не се допускат грешни преводи, повторни корекции или забавяне при осчетоводяване.
При работа с много контрагенти е полезно да се въведе единен стандарт за фактуриране, вместо всеки документ да изглежда различно.
Колкото по-изчистена и последователна е фактурата, толкова по-бързо се обработва от счетоводна кантора и толкова по-малък е рискът от технически, платежни или данъчни неточности.
Следете блога на MKA Finance за още полезни насоки за счетоводство, данъци, фирмени задължения и важни промени за бизнеса в България!