С Настоящата статия екипът на MKAFinance ще Ви запознае със същността на данъка върху разходите, кой го дължи и кога се внася.

Какво представлява данъкът върху разходите?

Данъкът върху разходите е окончателен данък (не подлежи на допълнително преизчисляване в годишната декларация) и се признава за данъчни цели, т.е с него се намаля печалбата на предприятието(чл. 206 ЗКПО). С него се облагат определени видове разходи, за които са налице доказателства и са свързани с фирмената дейност.

Това са например разходи по
• приемане, посрещане, престой и изпращане на гости и делегации;
• нощувки;
• консумация на храни и напитки;
• делови срещи, тържества и други мероприятия;
• ваучери за храна;
• допълнително доброволно осигуряване;
• допълнително здравно осигуряване;
• застраховка живот;
• предоставяне на собствено или наето имущество за лично ползване от служителите.

Кой дължи данък върху разходите?

Данъчно задължени лица са тези, които подлежат на корпоративно облагане и всички работодатели и възложители по договори за възлагане на управлението, както и при правоотношения за полагане на личен труд от съдружници, член-кооператори и акционери, които притежават повече от 5 на сто от дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.

Освобождаване от облагане

Освобождават се от облагане разходите за:
• допълнителни социални осигуровки и застраховки живот – до 60 лева за всеки нает служител;

• социални разходи за ваучери за храна – до 200 лева за всеки нает служител; Тук е важно да се отбележи, че трябва да са изпълнени едновременно следните условия: договореното възнаграждение на лицето за последния месец да не е по-ниско от средното договорено възнаграждение за последните три месеца, данъчно задълженото лице да няма задължения, подлежащи на принудително изпълнение към последния месец на начисляване на разходите за ваучери и доставчикът на ваучерите да е лицензиран за съответната дейност.


• транспорт на служителите и наетите лица по договор за управление и контрол от местоживеенето им до местоработата и обратно;

Данъчна основа

Базата за определяне размера на данъка е както следва:
• за представителните разходи-общият сбор на натрупаните през годината плащания;

• за предоставените в натура разходи – начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи за календарната година;

Ваучерите за храна също се причисляват към тази категория разходи. Особеното при тях е, че данъчната основа се формира върху превишението над 200 лева месечно за
всяко наето лице;

• за разходите в натура – общият сбор на натрупаните през календарната година разходи, свързани с предоставени за лично ползване активи;

Данъчна ставка

Ставката за представителните и социалните разходи е 10 на сто, а за разходите в натура-3 на сто.

Срок за деклариране

Данъчно задължените лица трябва да отразят данъка върху разходите в годишната си данъчна декларация и да го внесат до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП, където са регистрирани.


Санкции

Имуществени санкции се налагат на данъчно задължените лица, които варират от 500 лева до 5000 лева в зависимост от тежестта на нарушението.

При нужда от повече информация и съдействие не се колебайте да се свържете с нас!

Вижте още от блога на МКА Финанс:

Как се изчислява трудов стаж?

Как и защо водим счетоводството на фирми в България?