Стойността на човешките ресурси за изпълняване на бизнес операции, средствата, които служителят или работникът получава от работодателя за положения труд, извършената работа и постигнатите резултати, наричаме заплата. На макроравнище заплатата се определя като част от брутния вътрешен продукт, получаван от служителите срещу извършения от тях труд. Нейният размер и начин на изплащане се договарят между наетия и наемащия в трудовия договор. Независимо от различните определения, които можем да дадем за работна заплата, тя най-вече се състои от минимален и максимален праг. Повече за минимална работна заплата и максимален осигурителен праг ще научите в тази статия на „MKA Finance„.
Минимална работна заплата
Минимална работна заплата е най-ниската възможна, определена чрез нормативен акт. Определя се административно от държавата, а не пазарно. Тя е минималната цена за пазара на труда и е еднаква за страната. В България се определя и актуализира с постановление на Министерския съвет. През последните години у нас бележи прогресивен ръст, свързан с устойчивото нарастване на брутния вътрешен продукт и икономическото развитие. Ръстът ѝ за последната година е 8.9%, а за последните 5 години е нараснала над два пъти – от 360 лв. през 2015 година на 710 лв. или 4.29 лв. часова ставка от 1 април 2022 г. на нормативно основание ПМС № 37 от 24.03.2022 г.
През 2020 г. се запазват режимът на изплащане на болнични, обезщетението за раждане и отглеждане на дете до навършването му на 2 години, здравноосигурителната вноска, размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „ОЗМ“ и „Безработица“. Размерът на минималната работна заплата е важен не само за служители и работници, които я получават (през 2017 г. по данни на КНСБ това са били над 400 000 българи), но и за голяма част от останалите заети, тъй като с минималната работна заплата са обвързани други плащания, вноски, обезщетения. Макар през последните години редица социални плащания, доскоро обвързани с минималната работна заплата, да са отвързани от нея и да са определени с изрични текстове в бюджетните закони, това не променя важността ѝ като цяло.
Максимален осигурителен праг
Когато говорим за максимална работна заплата, имаме предвид максималния осигурителен доход. През 2022 г. той е 3400 лева – тоест е увеличен с 13.3% в сравнение с предходната 2021 година. Максималният осигурителен доход бе увеличен през 2019 г., когато се промени от 2600 лв. (2018 г.) на 3000 лв. (2019 г.), с което нарасна и таванът на пенсиите (40% от максималния осигурителен доход) или се повиши от 910 на 1200 лв. максималната пенсия.
Нарастването на осигурителния доход е свързано не само с по-високи данъци. То бележи и нарастване на обезщетенията при безработица и по-високи нива на заплащане на пенсиите, поради което преразглеждането му е благоприятно за финансите на обществото.
Ако управлявате бизнес в България и имате затруднения с всички правила и закони за правилното осчетоводяване, винаги може да се доверите на MKAfinance. Разполагаме с екип от адвокати и счетоводители с дългогодишен опит във предоставянето на счетоводни услуги. Например, ние можем да се погрижим изцяло за ТРЗ на вашия бизнес! Свържете се с нашата счетводна кантора още днес и задайте своите въпроси. Бъдете сигурни, че ще получите коректните отговори в най-кратки срокове!