Годишният финансов отчет в края на счетоводната година е система от взаимосвързани носители на финансово-счетоводна информация за пасивите, активите и резултатите на фирмата. Той отразява цялата информация за финансовото състояние на компанията. Важно е да бъде изработен прецизно и внимателно, да не съдържа погрешна информация и да предоставя възможност да се сравнява текущото фирмено финансово състояние с това от предходни години, както и да се правят оценки на настъпилите промени.

Какво съдържа ГФО?

Съблюдавайки член 29, ал. 1 и 2 от Закона за счетоводството във връзка с точка 2 от Национален счетоводен стандарт, ГФО се състои от:

  1. Счетоводен баланс
  2. Отчет за приходи и разходи
  3. Отчет за паричните потоци
  4. Отчет за собствения капитал
  5. Приложение, справка за дълготрайните активи

Микропредприятията (до 10 души служители, нетни приходи до 1 400 000 лв. и балансова стойност на активите до 700 000 лв., не важи за инвестиционните и финансовите холдингови дружества) може да се ограничат до включване само на първите две точки, а малките предприятия (до 50 души персонал, нетни приходи до 16 000 000 лв. и балансова стойност на активите до 8 000 000 лв.) – първите две точки плюс приложение.

ГФО – кой, кога, къде?

ГФО се подава в Търговския регистър всяка година до края на месец юни и се отнася за дейността на компанията през цялата предходна календарна година. Фирмите, неподали отчет или представили такъв със закъснение, подлежат на глоба. При съставянето на ГФО по закон се изисква задължително подпис от счетоводител и не се допуска съставянето му от управител на фирмата. Подаването може да бъде на хартия или с електронен подпис.

Кой не е задължен да публикува ГФО

Според публикуваните в брой 96 на ДВ от 2019 г. последни промени в режима за публикуване на ГФО и декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т.2 са прецизирани текстовете, свързани с липсата на задължение на ЕТ, неизвършвали дейност през отчетната година, да подават декларация за липса на дейност в ТР и ТРРЮЛНЦ. Те не публикуват и ГФО. Измененията в закона гласят и че декларирането на липса на дейност от задължените да го декларират ще се извършва еднократно – достатъчно ще е подаването на декларация за липса на дейност през 2019 г. до края на месец март 2020 г., като отпада необходимостта от последващо подаване на тази декларация отново година по-късно. Декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 вече ще са по образец, одобрен от министъра на финансите. ГФО публикуват само фирмите, извършващи дейност.