Skip to main content Skip to search

Archives for Uncategorized @bg

Минимална работна заплата и максимален осигурителен праг

Стойността на човешките ресурси за изпълняване на бизнес операции, средствата, които служителят или работникът получава от работодателя за положения труд, извършената работа и постигнатите резултати, наричаме заплата. На макроравнище заплатата се определя като част от брутния вътрешен продукт, получаван от служителите срещу извършения от тях труд. Нейният размер и начин на изплащане се договарят между наетия и наемащия в трудовия договор. Независимо от различните определения, които можем да дадем за работна заплата, тя най-вече се състои от минимален и максимален праг.

Минимална работна заплата

Минимална работна заплата е най-ниската възможна, определена чрез нормативен акт. Определя се административно от държавата, а не пазарно. Тя е минималната цена за пазара на труда и е еднаква за страната. В България се определя и актуализира с постановление на Министерския съвет. През последните години у нас бележи прогресивен ръст, свързан с устойчивото нарастване на брутния вътрешен продукт и икономическото развитие. Ръстът ѝ за последната година е 8.9%, а за последните 5 години е нараснала почти двойно – от 360 лв. през 2015 година на 610 лв. или 3.66 лв. часова ставка от 1 януари 2020 г. на нормативно основание МПС №350 от 19 декември 2019 година.

През 2020 г. се запазват режимът на изплащане на болнични, обезщетението за раждане и отглеждане на дете до навършването му на 2 години, здравноосигурителната вноска, размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „ОЗМ“ и „Безработица“. Размерът на минималната работна заплата е важен не само за служители и работници, които я получават (през 2017 г. по данни на КНСБ това са били над 400 000 българи), но и за голяма част от останалите заети, тъй като с минималната работна заплата са обвързани други плащания, вноски, обезщетения. Макар през последните години редица социални плащания, доскоро обвързани с минималната работна заплата, да са отвързани от нея и да са определени с изрични текстове в бюджетните закони, това не променя важността ѝ като цяло.

Максимален осигурителен праг

Когато говорим за максимална заплата, имаме предвид максималния осигурителен доход. През 2020 г. той е 3 000 лева – тоест остава непроменен в сравнение с предходната 2019 година. Максималният осигурителен доход бе увеличен година по-рано – 2019-а, когато се промени от 2600 лв. (2018 г.) на 3000 лв. (2019 г.), с което нарасна и таванът на пенсиите (40% от максималния осигурителен доход) или се повиши от  910 на 1200 лв. максималната пенсия.

Нарастването на осигурителния доход е свързано не само с по-високи данъци. То бележи и нарастване на обезщетенията при безработица и по-високи нива на заплащане на пенсиите, поради което преразглеждането му е благоприятно за финансите на обществото.

Прочети още

Публикуване на годишните финансови отчети на фирми, неизвършващи дейност

Годишният финансов отчет в края на счетоводната година е система от взаимосвързани носители на финансово-счетоводна информация за пасивите, активите и резултатите на фирмата. Той отразява цялата информация за финансовото състояние на компанията. Важно е да бъде изработен прецизно и внимателно, да не съдържа погрешна информация и да предоставя възможност да се сравнява текущото фирмено финансово състояние с това от предходни години, както и да се правят оценки на настъпилите промени.

Какво съдържа ГФО?

Съблюдавайки член 29, ал. 1 и 2 от Закона за счетоводството във връзка с точка 2 от Национален счетоводен стандарт, ГФО се състои от:

  1. Счетоводен баланс
  2. Отчет за приходи и разходи
  3. Отчет за паричните потоци
  4. Отчет за собствения капитал
  5. Приложение, справка за дълготрайните активи

Микропредприятията (до 10 души служители, нетни приходи до 1 400 000 лв. и балансова стойност на активите до 700 000 лв., не важи за инвестиционните и финансовите холдингови дружества) може да се ограничат до включване само на първите две точки, а малките предприятия (до 50 души персонал, нетни приходи до 16 000 000 лв. и балансова стойност на активите до 8 000 000 лв.) – първите две точки плюс приложение.

ГФО – кой, кога, къде?

ГФО се подава в Търговския регистър всяка година до края на месец юни и се отнася за дейността на компанията през цялата предходна календарна година. Фирмите, неподали отчет или представили такъв със закъснение, подлежат на глоба. При съставянето на ГФО по закон се изисква задължително подпис от счетоводител и не се допуска съставянето му от управител на фирмата. Подаването може да бъде на хартия или с електронен подпис.

Кой не е задължен да публикува ГФО

Според публикуваните в брой 96 на ДВ от 2019 г. последни промени в режима за публикуване на ГФО и декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т.2 са прецизирани текстовете, свързани с липсата на задължение на ЕТ, неизвършвали дейност през отчетната година, да подават декларация за липса на дейност в ТР и ТРРЮЛНЦ. Те не публикуват и ГФО. Измененията в закона гласят и че декларирането на липса на дейност от задължените да го декларират ще се извършва еднократно – достатъчно ще е подаването на декларация за липса на дейност през 2019 г. до края на месец март 2020 г., като отпада необходимостта от последващо подаване на тази декларация отново година по-късно. Декларациите за липса на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 вече ще са по образец, одобрен от министъра на финансите. ГФО публикуват само фирмите, извършващи дейност.

Прочети още

Регистрация на фирма в България – подходи, процедури и срокове

Регистрацията на собствена фирма е една абсолютно задължителна процедура, през която преминават всички компании, които имат за цел да развиват законен бизнес, отговарящ на нормативните изисквания на територията на Република България.

Какви са различните видове юридически лица според българското законодателство, какви са процедурите по регистрацията им, колко време отнемат и с какви трудности бихте могли да се сблъскате по време на процеса – научете в следващите редове.

Видовете фирми според българското законодателство и законовите процедури по регистрирането им

Сферата на дейност, капиталът и дългосрочните цели на бизнеса са основни фактори, според които да изберете най-подходящия вид фирма за своите нужди. Опциите, с които разполагате, са следните:

  • ЕТ (Едноличен търговец) – това е фирма, която може да бъде регистрирана от физическо лице – търговец – с цел узаконяване на търговията. Особеното при тази форма е, че собственикът на фирмата отговаря пред закона с личното си имущество, поради което тя не е особено предпочитана от юристите.Необходимите документи за създаване на ЕТ са Заявление за вписване на обстоятелствата, както и няколко декларации по членове от търговския закон. Те се попълват на място в агенцията по вписванията, а времето за регистрация след попълването им е между един и три дни.
  • ООД (Дружество с ограничена отговорност) и ЕООД (Еднолично дружество с ограничена отговорност) – това са едни от най-удобните и предпочитани варианти за регистриране на фирма в България, особено за малкия и среден бизнес. Финансовата отговорност на капиталовложителите в ООД се изчерпва с размера на тяхната дялова вноска в капитала на фирмата, чийто минимум по закон е 2 лв.Най-важните документи за регистриране на такава фирма са Учредителният акт (при ЕООД) или Дружественият договор (при ООД), бележка за внесен капитал, решение за назначаване на управител, както и няколко декларации и заявления по различни членове от търговския закон. Документите могат да бъдат подадени онлайн или на място в Агенцията по вписванията, като в този случай времето за регистрация след попълването им е около два-три дни.
  • АД (Акционерно дружество) е форма, подходяща за бизнеси с по-голям капитал и по-голям брой инвеститори, като минимумът е двама. Нейното управление се осъществява от борд на директорите, документацията е обемна и силно формализирана, а минималният акционерен капитал е 50,000 лв. за закрито акционерно дружество или 100,000 лв. за открито акционерно дружество. Разликата между двете е възможността за търгуване на акции на фондовия пазар.

Учредяването и регистрацията на АД изискват доста по-голям набор от документи, сред които Учредителен акт, протокол от учредителното събрание, списък на акционерите, редица заявления и декларации. След набиране на пакета с документи, дружеството се регистрира онлайн чрез електронен подпис или на място в Търговския регистър, а времето за обработка на подадените документи е от три до пет дни.

Силно препоръчително е да се използват услугите на опитен адвокат и счетоводител, които да ви консултират и насочват по време на процеса на регистрация на юридическо лице, особено когато става въпрос за по-сложна и по-обемна документация.

Прочети още

България – перфектната дестинация за дигитални номади

Какво представляват дигиталните номади?

Дигиталните номади са феномен на последните десетилетия, който набира все по-голяма численост и популярност в световен мащаб. Накратко, това са хора, които могат свободно да изпълняват служебните си задължения от всяка точка на света, стига там да е налице стабилна и надеждна връзка с интернет.

Някои от най-разпространените видове професионалисти, избиращи този вид “номадски” живот, са уеб дизайнери, програмисти, дигитални маркетолози и онлайн асистенти, копирайтъри, художници, писатели и т.н. Според скорошни проучвания, броят на дигиталните номади в световен мащаб вече надхвърля пет милиона души.

Дигиталните номади са граждани на света – те съчетават работата с пътуването, като обикновено извършват задълженията си от своя временен дом, от различни кафенета, библиотеки, споделени офиси и екзотични локации по целия свят. Защо България е мечтаната дестинация за тази професионална група – научете в следващите редове.

Какви са предимствата на България като дестинация за дигитални номади?

Истината е, че България вече е доста популярна локация за временно пребиваване на голям брой дигитални номади, а причините за това са доста солидни. Ето с какво нашата държава привлича новото поколение “граждани на света”:

  • Изключително достъпна цена на живот, особено в сравнение с доходите на този вид специалисти. Различни проучвания сочат, че средният годишен доход на дигиталните номади е между $50,000 и $100,000 долара, като един на всеки пет от тях изкарва доста повече.
  • Сравнително евтини наеми и достъпни цени на жилищата. Макар и местните да не живеят с такова усещане, истината е, че закупуването на еднофамилна къща в България би могло да струва едва няколко месечни заплати за специалистите в този сектор, особено ако работодателите им са чуждестранни.
  • България е сред лидерите в света по бързина и стабилност на интернет връзката. В комбинация с достъпните цени на услугата, доброто покритие и гъвкавите условия на интернет доставчиците, това е добра основа както за “изнасяне” на IT услуги, така и за “приютяване” на специалисти, за които това предимство е от значение.
  • Не на последно място, България предоставя отлични възможности за бърза “смяна на пейзажа” на територията на самата държава. Богатото природно разнообразие, побрано в толкова малка територия, дава възможност в рамките на няколко дни човек да се озове на морския бряг, насред планината, в шумния градски център или в някой уютен малък курорт. Всичко това е бързо, евтино и на една ръка разстояние.

Един от най-скорошните примери за раздвижване в тази посока е изграждането на т.нар. IT села в българските планински райони. Това са места, където както българи, така и чужденци се наслаждават на нашата природа, докато необезпокоявано извършват и служебните си задължения.

Прочети още

Режим за складиране на стоки до поискване

Режима за складиране на стоки до поискване прави търговията със стоки в ЕС, по допустима и олекотена от процедури.

Когато доставчик от БГ на определена група стоки, има определени клиенти от ЕС, които се знаят кои ще бъдат. Имат възможност да използват режима за складиране на стоки до поискване. И да няма необходимост да се регистрират по ДДС в друга държава членка, или да си начисляват ДДС. Това до момента не беше така. Защото преди това са приравняваше на облагаема доставка, ако изпращача не е регистриран в другата държава възникваше облагаемо събитие. За да се разреши този проблем се въвежда режима Складиране на стоки до поискване. Когато едно лице изпрати стоки в друга държава членка на склад да чакат клиента да си ги вземе от склада, няма да възниква определено събитие за ДДС, стига клиентите в период от 12 месеца да си вземат стоките. И няма да възниква облагането стига да са спазени определени условия:

  1. Трaнспортиране на стоки от територията на страната, до територията на друга държава членка, с наличие на договорена последваща доставка. Изпращат се с цел предварително уговорено предоставяне на точно определени клиенти. Договорена е продажбата на стоката, на точно определен момент. Директивата допуска максимален период да е 12 месеца.
  2. Изпращача на стоки да не е установено на държавата членка. Да няма постоянен обект там.
  3. Стоките за което лицето са предназначени има валиден ДДС номер в държавата членка.
  4. Стоките трябва да се впишат в регистър от данъчно задълженото лице, което ги изпраща.
  5. Стоките трябва да се посочат във VIES декларацията с данъчен номер на получателя.

В рамките на 12 месечния срок, стоките трябва да се прехвърлят на купувача.

Усложнения:

  • Възможно е в рамките на 12 месеца клиента да бъде сменен, това трябва да бъде вписано в регистъра и във VIES декларацията. Но периода си остава 12 месечен от транспорта. През цялото време трябва да има известен клиент.
  • Обратното връщане също не се счита за облагаемо. Когато не се е състояла сделката, поради някаква причина. Но трябва да бъде отразено в регистъра.
  • Ако в рамките на 12 месечния срок, някои от условията не е изпълнено, се счита за неотговaряне на условията по режима. Или ако ги изпрати в друга стана, или на друг клиент. Също така ако стоките са унищожени или липсват. Или пък е изтекъл срока от 12те месеца. Смята се, че е налице на облагаема доставка, незабавно последвано от ВОП. Българското дружество ще е необходимо да се регистрира по ДДС, в другата държава членка.

Складо-държателя трябва да съхранява информация за стоките е електронен тип и да могат своевременно да предоставят информация за нея.

Прочети още

Авансов корпоративен данък

Корпоративният данък в България е 10%. Той се декларира с годишна декларация на дружеството по чл. от ЗКПО, в срок до 31.03 всяка година за предходната.

Ако оборота на дружеството за предходната година е повече от 300000 лева, тогава дружеството трябва да декларира и плати авансов корпоративен данък във всеки четвърти месец за предходните три месеца. До 15ти Април за Януари, Февруари и Март. До 15ти юли за Април, Май и Юни. До 15ти Декември за Юли, Август и Септември. За последното тримесечие не се прави Авансова вноска.

Срокове за деклариране: за подаване на декларацията за промени на авансовите вноски няма изрично определен срок, но промените на вноските може да се ползват едва след нейното подаване

Ако оборота на компанията е повече от 3 000 000 лева за предходната година, тогава всеки месец трябва да се прави авансова вноска за корпоративен данък.

Авансови вноски за корпоративен данък

Авансови вноски не правят:

  1. Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв.;
  2. Новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

Авансовите вноски за корпоративния данък са месечни и тримесечни. Определят се на базата на прогнозната данъчна печалба на данъчно задълженото лице за текущата година.

Месечни авансови вноски – извършват се от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.

Тримесечни авансови вноски – извършват се от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. По-конкретно това са лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година са в диапазона от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.

Срокове за внасяне:

Месечни авансови вноски – за месеците януари, февруари и март – до 15-и април, а за месеците от април до декември – до 15-о число на текущия месец;

Тримесечни авансови вноски – за първо и второ тримесечие – до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за трето тримесечие – до 15-и декември. За четвърто тримесечие не се прави авансова вноска.

Деклариране:

Авансовите вноски се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година.

Декларация се подава и в случаите на извършване на промени (увеличение и намаление) на размера на декларираните с годишната данъчна декларация за предходната година авансови вноски. Това е декларацията по чл. 88 от ЗКПО за промени на авансовите вноски и по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО за първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски.

До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за текущата година. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция.

Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?

Лихви ще се дължат:

За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски;

За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски.

Данъка който се прогнозира, ако се разминава с 20%, тогава има лихва върху разликата. До 15ти декември може да се коригира за да се избегне лихвата.

Пример:

Ако предприетите очаква да има печалба 10 000 лева и определи авансовите вноски на база на тази печалба, то трябва да внася авансови вноски:

  • До 15ти Април – 250 лева
  • До 15ти Юли – 250 лева
  • До 15 ти Декември – 250 лева
  • Четвърта вноска не се прави, тя се плаща с годишната декларация за следващата година
  • До 15ти декември – може да се прави корекция, ако очакваната печалба се е променила.
  • Лихва се дължи ако е прогнозирана по-малка печалба от колкото е реално и ако тази разлика е повече от 20%
Прочети още

Режим на Маржа, по чл. 143

При сделки по режим на маржа. ДДС се дължи върху разликата между покупката и продажна цена на дадена стока.

Може да изберете да използвате режима на Маржа когато сте:

  • Дилър на стоки втора употреба
  • Дилър на изкуство
  • Антични предмети
  • Колекционерски предмети

Не може да използвате режима на маржа, за:

  • Стоки, които сте закупили и са начислили ДДС
  • Ценни метали
  • Инвестиционно злато
  • Скъпоценни камъни

За търговците на стоки втора употреба схемата на маржа е дадена като опция за плащане на данък върху доставката на стоки втора употреба. Предимството на избора на маржa е, че търговецът трябва да плаща данък само върху маржа, спечелен от продажба. Това е много полезно за дилъри, които купуват предимно употребявани стоки от крайни клиенти. Тъй като няма приложимост на кредита за входен данък при тези покупки, тези дилъри трябва да плащат данък само върху маржа, спечелен от продажба. Въпреки това, търговците, избрали схемата, трябва да гарантират, че върху стоките не се използва и стоките се доставят както е, или след незначителна обработка, което не променя естеството на стоките.

Законът за ДДС посочва следното:

Изкуство. 143. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставката от дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети, антики, предоставени му на територията на страната или от територията на друга държава-членка по:

1. лице, което не е данъчно задължено;

2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предметът на доставката е стока, освободена по чл. 50 ал. 1 или от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични причини

3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон или от данъчно задължено лице на държава-членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато обектът на доставката е стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;

4. друг дилър, прилагащ специалната процедура за начисляване на ценовия марж

Прочети още